ОнтоИдея

Когато наближат празници, децата често ги превръщат и в теми на заниманията по философия. Много приятно е да се изследват такива „утвърдени“ теми, каквито са посветените на Дядо Коледа, на Коледа и Нова година, на празниците изобщо. Обучителят знае, че те са плодоносни за открития и удивления, основани в търсене на идеи за истина, понятия за съществуване, смисли на идентичността. И, също толкова важно, че предстои радост, смях, разкази за мечтани подаръци и очакване на юут и чудесни дни у дома със семейството.

Решихме да покажем част от тези предпразнични съкровища и затова събрахме малко представителни въпроси, твърдения и рисунки, които през последните седмици измисляха децата с философия, от ОДЗ 171 „Свобода“, ЦДГ 85 „Родина“, All Day English Center „Wonder World“ и ЧСОУ „Св. Георги“.

Заповядайте!

• Шейната ли дърпа елените или елените дърпат шейната?…
• През комина ли влиза Дядо Коледа, някак с вълшебство (как иначе, при толкова тесни комини)? Но как влиза в онези домове, които изобщо нямат комини? Може би с джуджетата са изобретили технология за телепортиране?
• Дали Дядо Коледа е вълшебно същество или е човек, който с помощта на джуджетата изобретява начини да стигне с подарък до всяко дете на Земята само за няколко часа?
• Как се познава кои деца са били най-добри? Може би със специална машина? Или за всяко дете се грижи един елф, който „просто знае“? Както и да става, много се стараеш да ставаш все по-добър.
• Ако си забелязал, че във филмите и в книгите с Дядо Коледа, които си гледал и са ти чели, той никога не е носил очила, а в детската градина дойде да раздаде подаръци и да се повесели с децата един очилат Дядо Коледа, той истинският ли е? (На този въпрос учителите по философия обичаме да отговаряме с друг: ако ти сложиш очила, ще си останеш ли истинският себе си, или ще си не-истински? Обикновено децата избухват в смях вместо отговор…)
• Ако се чудите как така не всеки ден е Коледа, ето какво обяснение измислиха Давид и Елиян, и двамата на по 5 години : „Няма да е честно. Защото има много празници и може някой друг да ти е най-любим, например Великден да ти е по-любим от Коледа. Ако винаги е Коледа, този празник няма да дойде! А празниците са, за да ставаме по-щастливи.“

… Понякога, знаем, децата се чудят дали съществува дядо Коледа. Ние от „ОнтоИдея“​ имаме доказателство, че да, съществува: и това са самите те, всички хлапета, чудесни и жизнерадостни, които сътворяват най-чудесните и хубави празнични дни. 
Така че, не ни остава друго, освен пожеланието да са весели и любимите, и по-любимите, и най-любимите празници!

Кампанията за въвеждане на занимания по “Философия с деца” в детските градини в София вече приключва. Срещнахме се с много деца. С някои от тях срещите продължават – програмата стартира за пръв път в “Елхица”, “Приказен свят” и “Талант”, и за пореден път в “Звънче”, “Чуден свят”, “Wonder World”, и в ЧОУ “Св. Георги”. Чудесно е, че сега има повече деца “с философия”, отколкото няколко месеца по-рано. Със сигурност ги е имало и преди; просто беше вълнуващо да ги откриваме. Запознахме се с част онези, без които не би имало кой да създава самото философстване. С хората, които са готови да се учудват, да питат, да изследват.

Чудесно е, че каквото направихме, го направихме заедно. По един от начините, по които философията може да се прави в общност. Не еднакво от всеки, но през споделеността на посоката. След като началото е поставено и Онтоидея вече си има работещ екип от обучители по “Философия с деца”, можем уверено да кажем: “Стартът беше успешен. Нещо повече – беше увличащ. Да продължаваме.”

Продължаваме да опознаваме светa, който се разкрива пред философстващите с деца. Един свят, който използва всяка възможност да прави себе си, да изпробва границите си, да расте. Детският свят. По какво да се различи от този на възрастните? Може ли да се различи? Сигурно е възможно и понякога даже необходимо.

За мен обаче чудото се случи заедно с поемането на отговорността да се работи върху приликите. С ангажимента, преди да погледнеш на някого като дете, да го промислиш като човек. Почти нищо повече не е нужно, за да правиш философстването с деца. Освен да признаеш и свободата на мисълта. Но това е лесно – защото било ли е някога мисленето друго, освен свободно?