ОнтоИдея
Блог

За компютрите

След Коледно-новогодишната ваканция децата от ОДЗ №2 „Звънче“ все още са ентусиазирани и под въздействие на магията на празниците. Докато разказват за подаръците си се ражда и първата ни тема за 2015-та… лаптопите. Ето някои моменти от разсъжденията на шестгодишните философи:
 
Иван: Предлагам темата за лаптопите.
Учителката: Иван, би ли обяснил какво е лаптоп?
Иван: На лаптопа се гледат филми, има картинки и игри…
Учителката: Но какво е той самият?
Стоил: Лаптопът има капак, който се затваря. Има и букви.
Учителката: А това тук какво е? (посочва настолен компютър в стаята)
Стоил: Това е компютър. Лаптоп е галеното име на компютър. Така му казват.
Иван: На компютъра се гледат филми и има игри.
Учителката: А не се ли гледат и на телевизора филми?
Иван: Ами да. Телевизорът и компютърът са едно и също.
Стоил: Не, не са. На компютъра се свалят филми и игри, които после можем да гледаме и на телевизора.
Вероника: И ние така правим вкъщи. Татко ги свързва с един кабел и гледаме на телевизора.
Стоил: Защото е по-голям. И компютърът е по-голям от лаптопа.
Вероника: Най-малък е телефонът; после е таблетът; по-голям е лаптопът; най-голям е телевизорът.
Иван: А още по-голямо е киното! И там се гледат филми. А на телевизора пускат телевизия.
Стоил: Този, който пуска телевизията, печели пари.
Учителката: А на компютъра има ли някой, който пуска филми?
Децата: Не. Ние ги сваляме.

За Дядо Коледа, втори дубъл

Малко преди Коледа разказахме някои от въпросите,  през които децата осмислят чудното и удивителното на празника. Част от тези умни и вдъхновяващи питания почерпихме от работата в изследователската общност на група деца от ЦДГ 85 „Родина“ (гр. София), философстващи заедно с нашата колега Инес Райчева.
 

Сашко: Миналата година в детската градина дойде Дядо Коледа! Но не беше истинският…
Ани: Аз, мисля, че беше!
Сашко: Не беше! Истинският Дядо Коледа няма очила! Този беше просто маскиран човек.
Учителят: От къдезнаеш, Сашко?
Сашко: Ами от филмите!
Ангел: Беше истинският! Иначе от къде ще знае какви подаръци сме написали в писмото, че искаме за Коледа?
Сашко: Истинският Дядо Коледа има по-голямо понпонче на шапката! Освен това има истински джуджета, а тези не бяха истински! Бяха много високи… като големите хора. (Става и показва колко са били високи) И освен това имаха червени шапки! А истинските джуджета имат зелени!
Калоян: Като пипнеш костюма се разбира дали е истински… Освен това имаше очила, значи не е истинският! Защото съм го виждал и той няма!
Учителят: Как се разбира като пипнеш костюма?
Сашко: Ами усеща се…
Ангел: Ако е хубав е истинският.
Учителят: Калоян, ако ти си сложиш очила, значи ли, че вече няма да си същият Калоян? И другите ще мислят, че не си истинският Калоян?
Калоян: Е… Ами не…
Сашко: Същият Калоян ще е!

Учителят: Само през зимата ли можем да видим Дядо Коледа?
Димана: Не, аз съм го виждала и през лятото!
Сашко: Къде?
Димана: На морето! Седеше си на плажа и се снимаше с хората. И еленът Рудолф беше там!
Учителят: А тогава Дядо Коледа не раздаваше ли подаръци?
Димана: Не! Нали и той има нужда да си почине като нас на морето! Не може само да работи!

Ангел: Аз много обичам да украсявам вкъщи на Коледа!
Катерина: Ако не сложим коледна украса Дядо Коледа сигурно няма да дойде!учителят: Кое те кара да мислиш така, Катерина?
Катерина: Ами защото той много се е трудил заедно с джуджетата и иска да му е красиво като дойде вкъщи!
Ани: Той няма да знае, че го чакаме, ако не сме украсили! Аз дори правя сама украса от хартия, за да знае, че много го чакам!

За Дядо Коледа, истината и съществуването

Когато наближат празници, децата често ги превръщат и в теми на заниманията по философия. Много приятно е да се изследват такива „утвърдени“ теми, каквито са посветените на Дядо Коледа, на Коледа и Нова година, на празниците изобщо. Обучителят знае, че те са плодоносни за открития и удивления, основани в търсене на идеи за истина, понятия за съществуване, смисли на идентичността. И, също толкова важно, че предстои радост, смях, разкази за мечтани подаръци и очакване на юут и чудесни дни у дома със семейството.

Решихме да покажем част от тези предпразнични съкровища и затова събрахме малко представителни въпроси, твърдения и рисунки, които през последните седмици измисляха децата с философия, от ОДЗ 171 „Свобода“, ЦДГ 85 „Родина“, All Day English Center „Wonder World“ и ЧСОУ „Св. Георги“.

Заповядайте!

  • Шейната ли дърпа елените или елените дърпат шейната?…
  • През комина ли влиза Дядо Коледа, някак с вълшебство (как иначе, при толкова тесни комини)? Но как влиза в онези домове, които изобщо нямат комини? Може би с джуджетата са изобретили технология за телепортиране?
  • Дали Дядо Коледа е вълшебно същество или е човек, който с помощта на джуджетата изобретява начини да стигне с подарък до всяко дете на Земята само за няколко часа?
  • Как се познава кои деца са били най-добри? Може би със специална машина? Или за всяко дете се грижи един елф, който „просто знае“? Както и да става, много се стараеш да ставаш все по-добър.
  • Ако си забелязал, че във филмите и в книгите с Дядо Коледа, които си гледал и са ти чели, той никога не е носил очила, а в детската градина дойде да раздаде подаръци и да се повесели с децата един очилат Дядо Коледа, той истинският ли е? (На този въпрос учителите по философия обичаме да отговаряме с друг: ако ти сложиш очила, ще си останеш ли истинският себе си, или ще си не-истински? Обикновено децата избухват в смях вместо отговор…)
  • Ако се чудите как така не всеки ден е Коледа, ето какво обяснение измислиха Давид и Елиян, и двамата на по 5 години : „Няма да е честно. Защото има много празници и може някой друг да ти е най-любим, например Великден да ти е по-любим от Коледа. Ако винаги е Коледа, този празник няма да дойде! А празниците са, за да ставаме по-щастливи.“

… Понякога, знаем, децата се чудят дали съществува дядо Коледа. Ние от „ОнтоИдея“​ имаме доказателство, че да, съществува: и това са самите те, всички хлапета, чудесни и жизнерадостни, които сътворяват най-чудесните и хубави празнични дни. 
Така че, не ни остава друго, освен пожеланието да са весели и любимите, и по-любимите, и най-любимите празници!

Всички сме хора!

Ето и философските камъчета за тази седмица. Този път са мънички – твърдения, отделени от контекста на обсъжданията, в които са били изработени от своите автори. Поемаме отговорността, понеже сме убедени, че откритостта и истинноста, откриваеми в казаното от децата, са достатъчен контекст и повод да ги споделим.
 

Ели, петгодишен, мислейки по въпросите на възпитанието: „Ако възпитаваш едно дете, трябва да му показваш какво е добро. Като казваш, и да правиш доброто. Например, ако кажеш как да се пали свещ, така че да не падне и да стане пожар, да покажеш как се прави.“

Лиляна, 3 клас, по темата за щастието: „Щастието е да вървиш по своя собствен път. Свободно да правиш това, което харесваш и обичаш.“

Тамара, 2 клас, обсъждайки чуденето как е възможно динозаврите да са толкова различни и все пак, всички да са именно динозаври (което чудене е споделено от Никола, от същия клас): „По същия начин, както и хората: някои са тъмни, други светли. Някои са ниски, високи, малки, големи. С къса или дълга коса. Говорят различни езици. Но всички сме хора!“

Как познавате какво е живото? (философски камъчета #1)

Децата, с които се срещаме в работата си, ни радват с много от действията си. Сред най-впечатляващите и удивителните е готовността за изследователство, която проявяват. Безценни са, разбира се, и резултатите, които постигат – затова и заглавието на настоящата рубрика е „Философски камъчета“. Ще се стараем да я обновяваме редовно.
Днешните „камъчета“ са дело на група второкласници, които изследват по какво се познава, че нещо е живо. Както обикновено, дете от класа предлага темата – в описания час е ред на Петра. Повечето от децата в групата участват в занятия по философия от около четири години и имат богат опит в изобретяването на теми и обсъждането им. Част от този опит е откритието, че можеш да черпиш удивление от въпросите на другите…
 

Петра: Може ли останалите да ми помогнат?

Учителката: Каква помощ би искала да получиш?

Петра: Да споделят какви въпроси ги учудват и аз да избера кой да обсъждаме, и да го предложа.

[изниква гора от ръце, децата са поканени да споделят чуденията си]

Рая: Защо всички хора живеем? Какъв е смисълът?

Ния: Защо листата на дърветата падат наесен, а напролет отново поникват и така, всяка година? Защо през сезоните дърветата се променят?

Косьо: Защо Петра трябва да се премести в ново училище?

Ани: Защо повечето хора мислят, че най-големият в семейството е винаги и най-умния?

Никола: Как работи човешкото тяло?

Фифо: Защо са създадени принтерите? Не може ли просто да си четеш файловете на компютъра?

Вики: Защо са направени компютрите? За какво?

Петра (обмисля за кратко въпросите): … Избирам за тема въпроса на Рая!

Учителката: На мен ми изглежда, че чуденето на Рая съдържа поне три теми:  живо, човек, смисъл. Дали да започнем с темата за живото и да видим къде ще ни отведе, или ти се зачуди по някоя от другите?

Петра: Живото! Какво е то?

Ани: Живото е това, което се движи, иска, изобщо прави нещо, прави го самото то – каквото и да е.

Фифо: Ако хвърля камък, той се движи и значи става жив, така ли?!

Ани: Не, не, камъкът ние го правим да се движи. А живото само се задвижва.

Виктор: Да проверим в тълковния речник!!

[Речникът е под ръка на повечето деца. Изчитат се няколко тълкувания от статията „живот“:
1. Биологична форма на съществуване и движение на материята, възникнала на определен етап от нейното развитие. 
2. Физиологическо съществуване на живите организми.
3. Съществуването на жив организъм от раждането до определен момент или до смъртта.]

Учителката: Помагат ли ви тези определения да си обясните какво е живото? Разбирате ли ги?

Виктор: Не съвсем…

Косьо [открил е съответната статия и в синонимния речник]:  Тук пише: животът е „съществуване като живо състояние“!

Учителката: Животът е живо състояние? Как разбирате това?! Какво е живото?

Децата се засмиват. Чуват се възгласи: „Не се разбира!“

Рая: Може би, ако е човек, значи е живо?

Фифо: Но тогава, значи всички елени, кучета, зайци,… не са живи?!

Виктор: Ако само хората са живи, значи нищо друго не е живо. Но това не е вярно! Дървото е живо, преди да го отсекат. Спира да е живо, едва когато е отсечено, като го отрежат.

Ани: Както и ние, хората, имаме телесни органи. Ако някой те пререже на две, ще спрат да действат. Така е и с дървото, но органите не са като нашите и не се виждат така. Но е почти същото – представете си, ако ви прережат на две…

Фифо (шеговито): И отвътре да си пълен с шоколад!

Ани: … както ползваме животните за храна, те не са живи вече…

Никола: Ами нали и роботите са така, действат сами – слушат, ходят…? Те живи ли са?!

Учителката: Ники, чудесен въпрос! Ти самият как си отговаряш?

Никола: Не знам, чудя се… Дали са нещо живо?

Ани: Според мен и да, и не. Да, защото може и да чувстват, самите те действат… и не, защото са направени от метал, а металът не е жив.

Фифо: Някои роботи не можем да разберем дали са живи. Ако са направени много добре. Но аз мисля, че не са живи: нямат сърце, не се хранят. Никога не се хранят, а могат да оцелеят завинаги. И не чувстват нищо. Аз съм гледал много филми за роботи.

Рая: Ако е живо – значи чувства! Дори да не виждаш, че чувства, може да чувства някак отвътре…

Никола: Почти всички роботи са от метал, а металът е от земята. Значи и те са оттам… Направени са.

Виктор: И аз не съм съгласен, че роботите са живи. Те не се хранят. А за да направят каквото им казваш, трябва да си ги програмирал.

Косьо: Те са просто играчки, действат на ток и не могат да те разберат. Дори не могат да се обидят.

Петра: Да се върнем на темата за живота при хората! Хората правят много неща – ходят, дишат, говорят, слушат,…

Рая: Аз открих защо живеем! Ако ни нямаше, щеше да има само една празна земя! Как тогава щяхме да си изкарваме толкова хубаво: да сме заедно, да се радваме?!…

[С казването на Рая, времето на занятието изтича и идва време за обяд. На излизане от класната стая едно от децата припомня репликата на Трипио от Междузвездни войни, който казва на R2-D2, „Без теб животът би бил скучен!“…]

Философия с деца в КъЩатА

Докато размествахме и преименувахме секциите в сайта, за малко да изгубим една актуална информация за настоящата учебна година. Добавяме я тук:

Наскоро променихме деня за философстване с деца в КъЩаТА: вторниците се оказаха по-подходящо време за участниците, с които вече провеждаме занятия. Началният час се запазва, тъй че заповядайте всеки вторник от 18 ч.!

Да повторим, за записвания можете да потърсите домакините от КъЩатА на тел. 0889 932 451 или чрез събитието във Фейсбук. А ако имате въпроси, свързани с провеждането на занятията, не се колебайте да се свържете с нас.

Промени по сайта

Привет!

Започваме промени, обновления, осъвременявания. Като начало, добавихме в сайта блог. Днес го ползваме за първи път с молба да ни извините, ако в близко бъдеще от време на време се оказваме „офлайн“. Обещаваме да е за кратко.

Ще се постараем и да разказваме повече за дейността си; сайтът започва да изглежда различно, актуализираме информацията както за местата, които работим, така и за нашия екип обучители – понеже за няколко години пораснахме и днес изглеждаме и звучим пораснали. Също като децата, с които заедно продължаваме да поумняваме. 🙂

Честит рожден ден, колеги!

През последните седмици често се сещам, че екипът ни е пораснал с една година. А това за нас означава – ставаме на една година! Но тогава, чудя се, не следва ли да имаме рожден ден? Опитвам да се сетя на коя дата през 2008г. беше първата ни работна среща, но за съжаление не успявам – помня само, че беше лятото. Затова реших да проверя какво е запазено в електронните ни архиви – в групата и календара. Оказва се, че там са съхранени датите, на които за първи път сме направили:

На 25.09.2008г. – Едно от първите си официални представяния – пред родителите, учителите и ръководството на ОДЗ 59 “Елхица”, една от първите градини, в които радушно ни приеха.

На 29.09.2008г. – Първите открити уроци във 2 ОДЗ “Звънче” – където децата тази учебна година отново започнаха да “намират идеи” – както казала веднъж Али от сегашната подготвителна група.

На 3.10.2008г. – Сайтът ни е придобил настоящия си вид. Едно от местата, за които се грижим – където всяка мисъл е добре дошла и всеки е поканен!

Точно преди година, на 4.10.2008г., събота, няма записано нищо.

Но може би така и трябва да бъде – нали на рожденните ни дати нищо друго не става, освен че се раждаме! Пък и историята на човешките постижения помага с напомнянето, че на 4.10.1957г. е излетял в орбита първият направен от хората спътник на Земята, Спътник! Символиката ми се струва още един достатъчен повод да “наречем” 4.10. за свой рожден ден. Защото именно децата, с които се срещаме и философстваме, са едни от онези човеци, благодарение на които подобни събития ще има и след 10, 20, 100 … години. Хубава дата да се родиш – дори само защото си заслужава да се празнува и без участието на рожденици!

Честит рожден ден!

Обучения от Онтоидея

На сайта ни вече има отделна секция с информация за обученията, които предлагаме. Засега те са четири:

  • Високо-организирано мислене
  • Проблематизиране и решаване на проблеми
  • Проектно мислене
  • Разбиране и тълкуване (приложна херменевтика)

Всички те са подходящи за екипи и компании, чията работа се извършва в динамична среда и чийто успех зависи от овладяването и преодоляването на интелектуални и мисловни предизвикателства.

Ако проявявате интерес или имате нужда от повече информация, можете да се свържете с нас чрез формата за контакти.

За децата и философстването

Кампанията за въвеждане на занимания по “Философия с деца” в детските градини в София вече приключва. Срещнахме се с много деца. С някои от тях срещите продължават – програмата стартира за пръв път в “Елхица”, “Приказен свят” и “Талант”, и за пореден път в “Звънче”, “Чуден свят”, “Wonder World”, и в ЧОУ “Св. Георги”. Чудесно е, че сега има повече деца “с философия”, отколкото няколко месеца по-рано. Със сигурност ги е имало и преди; просто беше вълнуващо да ги откриваме. Запознахме се с част онези, без които не би имало кой да създава самото философстване. С хората, които са готови да се учудват, да питат, да изследват.

Чудесно е, че каквото направихме, го направихме заедно. По един от начините, по които философията може да се прави в общност. Не еднакво от всеки, но през споделеността на посоката. След като началото е поставено и Онтоидея вече си има работещ екип от обучители по “Философия с деца”, можем уверено да кажем: “Стартът беше успешен. Нещо повече – беше увличащ. Да продължаваме.”

Продължаваме да опознаваме светa, който се разкрива пред философстващите с деца. Един свят, който използва всяка възможност да прави себе си, да изпробва границите си, да расте. Детският свят. По какво да се различи от този на възрастните? Може ли да се различи? Сигурно е възможно и понякога даже необходимо.

За мен обаче чудото се случи заедно с поемането на отговорността да се работи върху приликите. С ангажимента, преди да погледнеш на някого като дете, да го промислиш като човек. Почти нищо повече не е нужно, за да правиш философстването с деца. Освен да признаеш и свободата на мисълта. Но това е лесно – защото било ли е някога мисленето друго, освен свободно?