Месец: февруари 2015

Трябва ли децата и родителите да си приличат? Някои деца приличат ли повече на родителите си от други? А какво, ако забележим прилики между един възрастен и един малък човек? Следва ли нещо от това за наличието или отстъствието на роднинство между тях?
За нас, порасналите, отговорите на горните въпроси може и да са сред очевидните. И точно затова, да сме оставили децата сами да ги изследват и да откриват отговорите. Което е чудесно, разбира се, но може да доведе и до куриозни ситиуации, като ето тази:

– Това не е твоето бебе, то е нейно! – обръща се един шестгодишен умник към майката на почти едногодишно момиченце, сочейки седящата до нея жена.
– Много се радвам, че така мислиш, но аз не съм майка на бебето. – с усмивка отговаря набедената родителка.
– Не, аз те видях, ти го гушкаше! Аз знам, ти си майка на бебето!
– Аз ѝ дадох бебето за малко, защото обядвах и не можех да го гушкам точно тогава. – обяснява майката.
– Не, аз знам! Тя е майката!!

Тук възрастните въвличат в разговора цяла артилерия от откритост, родителска отговорност, добронамереност и т.н., така щото бебето и майка му да бъдат признати от малчугана именно като такива. „За какво ни е да не ти казваме истината?!“, „Това е важно, не бихме си измисляли!“…

– Но аз знам!…

Тук, би могла да се „намеси“ философията. Да се въвлече изследването на собственото знание, проблематизирането на очевидността.

– А ти по какво позна, че тя е майка на бебето?
– Ето така! Те си приличат. Виж, носовете си приличат! Лицата им!
– … Сега ще ти кажа нещо удивително. Помисли, хората може да си приличат на външен вид, но да не са семейство! Да не са например майка и нейното дете, а само да се познават, дори да са приятели…

Следва мълчание. Едновременно успокоено и учудено.

– Добре. Така може.

После малчуганът си тръгва. Историята завършва, поне от гледната точка на разказвача. Какво ще направи шестгодишното момче с откритието на (не)семейните прилики, не се знае. Но самото откритие, самото осмисляне на идеята е безспорно. И бихме могли отново да се запитаме: Трябва ли децата и родителите да си приличат? А в ето-тази книжка – защо малкото паленце е точно същото като голямото куче, само с умалени размери? Как така малкият и порасналият лебед не си приличат?…

Учудващо е как и кога започват нещата. Особено в случай че не можеш да начертаеш стартова времева или пространствена линия. Чудно е и кога завършват. Тези питания ни окуражиха с децата от първи клас да потърсим и намерим отговори в разговора ни за Деня. 

Анна: Предлагам да си говорим за деня и нощта.
Учителката: Можеш ли да кажеш как различаваш деня от нощта, Анна?
Анна: Денят се познава по това, че слънцето грее.
Учителката: Сега навън ден ли е?
Даниел: Да, но е облачно и не грее.
Анна: Слънцето не се вижда от облаците, но е там, зад тях.
Учителката: По какво разбирате, че е там?
Даниел: Защото облаците имат дупки, през които се вижда слънцето.
Йоанна: Не, няма дупки по облаците. Те скриват слънцето, но не съвсем.
Даниел: А през нощта е тъмно, няма светлина.
Анна: На мен ми е чудно как така понякога през нощта е светло. Аз веднъж през лятото си легнах следобед и съм спала и през нощта. Събудих се по светло и попитах баща ми колко е часът. Той ми отговори, че е шест. В шест часа през нощта беше светло!
Йоана: Денят през лятото е дълъг, а нощта — къса. През зимата денят е къс, а нощта е дълга. Както сега.
Веско: Да. През лятото съм виждал, че се стъмва и в 22ч. А през зимата още в 18ч. е тъмно. Възможно е в 6ч. да е било светло през лятото.
Учителката: А някой може ли да каже тогава кога започва денят и кога — нощта?
Веско: Когато слънцето изчезне, е нощ.
Учителката: А по залез слънце какво е?
Веско: И ден, и нощ. И двете.
Антонио: Понякога, когато Луната е на линията на Слънцето, през деня също става тъмно. Слънчево затъмнение.
Учителката: А, значи е възможно и през деня да бъде тъмно.
Даниел: Да, тогава Луната застава пред Слънцето! А обикновено Земята се намира между Слънцето и Луната.
Учителката: В такъв случай ако при нас е нощ, дали по това време за всички на планетата е нощ?
Даниел: В Америка е ден тогава. Нощта е на половината планета. И като се върти Земята, нощта настъпва и по другите места.