Ето и философските камъчета за тази седмица. Този път са мънички – твърдения, отделени от контекста на обсъжданията, в които са били изработени от своите автори. Поемаме отговорността, понеже сме убедени, че откритостта и истинноста, откриваеми в казаното от децата, са достатъчен контекст и повод да ги споделим.
Ели, петгодишен, мислейки по въпросите на възпитанието: „Ако възпитаваш едно дете, трябва да му показваш какво е добро. Като казваш, и да правиш доброто. Например, ако кажеш как да се пали свещ, така че да не падне и да стане пожар, да покажеш как се прави.“
Лиляна, 3 клас, по темата за щастието: „Щастието е да вървиш по своя собствен път. Свободно да правиш това, което харесваш и обичаш.“
Тамара, 2 клас, обсъждайки чуденето как е възможно динозаврите да са толкова различни и все пак, всички да са именно динозаври (което чудене е споделено от Никола, от същия клас): „По същия начин, както и хората: някои са тъмни, други светли. Някои са ниски, високи, малки, големи. С къса или дълга коса. Говорят различни езици. Но всички сме хора!“