При срещите си с децата понякога се натъкваме и на етически въпроси. Темите за доброто, красивото, хубавото и справедливото присъстват в ежедневието им по забележителен начин. Да, децата ги забелязват и обсъждат ето така…
Добро и хубаво
Анна: Добро е различно от хубаво. Хубавото е например като тази боя за рисуване, която може да направи много хубави рисунки. Отиваш и си купуваш хубава боя. Но тя не е добра. Аз мога да съм добра, да се държа добре с децата.
Ася: Някой може да не е хубав, но пък да е добър. Според мен обаче всички хора са хубави. Има и хубави хора отвън, които постъпват лошо. Всеки, дори да постъпва зле, е добър, хубав отвътре, защото може да се поправи. Той не е лош. Никой не се ражда зъл.
Хубавото е винаги трудно
Крис: Хубавите неща се правят много трудно.
Калоян: Съгласен съм. Ето онази картина там е много трудна и е толкова хубава…
Ася: Според мен има и хубави лесни неща, както и трудни грозни. Мога много да се трудя и накрая да се получи нещо нехубаво. Или да нарисувам много лесно нещо хубаво.
Болест е недобро, но и добро!
Мая: Болестта е нещо добро, защото все още си жив и можеш да се оправиш. Ако умреш, не можеш. Макар и да боли, болният е жив и това е добре.
Доброто може ли да не е добро?
Вики: За мен добро е, когато се бием със сестра ми и тя ме удря.
учителката: Какво те кара да мислиш, че това е добро за теб?
Вики: Ами защото отивам при мама и ѝ разказвам. Тогава тя наказва кака ми.
учителката: А, значи за теб е добро да наказват кака ти, така ли?
Вики: Да! Защото през това време мога да си играя спокойно.
учителката: Вики, ти май намираш за добро да си играеш, а не да те удрят. Като казваш, че е добре да те удрят, имаш предвид, че за теб е добро следствието от това да те удрят— играта. Правилно ли съм те разбрала?
Вики: Да.