Алекс: Чудя се защо вятърът е безцветен?

Сашко: Ами той е като въздуха, направен е от въздух. Като се чудехме онзи ден как може да се оцвети въздухът, се сетих за дъха ми, който става сив на студено. Обаче си представих какво би било, ако въздухът беше винаги цветен, например зелен. Представяте ли си го? Зелен! Ами той сигурно ще е много мръсен, щом е зелен! По-добре си е безцветен, за да знаем дали е чист. Защото мръсният въздух не е напълно безцветен, личи си…

За тема на днешната дискусия с първокласниците от ЧСОУ „Св. Георги“ бе издигнат въпросът на Стефан „Защо имаме Философия с деца в училище?“. Започнахме с разликата между Философията от Философския цикъл след осми клас и Философия с деца, която се практикува в това училище. Някои от участниците неусетно генерализираха темата с питането „Защо има философия и кому е нужна?“ като оттенъкът от разговора определено бе положителен. Тогава Ивайла се изправи и съвсем лежерно и неподправено заобяснява, като си послужи за пример с първaта й попаднала вещ— малка кутийка (по-малка от обикновените) от добре познатите дражета „Тик так“.

– Ето тази кутийка за бонбонки. Тя е досущ като обикновените кутии на „Тик так“, но е по-малка и събира по-малко дражета– например пет. Тя е направена от пластмаса, но е мека като тази– и огъна демонстративно една линия– и по-твърда от тази на чина– посочвайки предната му част. – Кутийката е средно твърда, прозрачна е. Има различни цветове. Тази е оранжева, но има и бели като тази на Стефан. Това е в зависимост от вкуса на бонбоните. Има ментови (класическите), портокал, лимон, а сега и едни нови с алое вера и канела. Онзи ден ги пробвах. Тази кутийка преди това са я измислили…

Понеже по-рано бяхме говорили за това, че всичко бива подреждано в кутии и кашони от производителите и в магазините, за да не се разсипва, цапа или разлива, Иви продължи:

– Събрали са се някакви хора и са обсъдили кутийката: как да се направи, каква да бъде, за да не се разсипват дражетата и да е удобно да се взимат. Тези, които са я измисляли, са били философи, защото те могат да взимат такива решения, обсъждайки ги. Това е философска работа— да измисляш тези неща заедно с други хора, в общност. Точно както ние тук обсъждаме. Няма как да е иначе. Философията върши такива неща. Тя ни помага да разсъждаваме, да ставаме по-умни и да разбираме как стават нещата.

След това изказване настъпи мълчание. Минутата изтече и заваляха твърдения, които носеха посланието: „Ами да, това е философията. Винаги сме го знаели, но никой не го беше откроявал досега.“ Както идеите, които веднъж споделени, се превръщат във всеобщи, на всички. Идеята за смисъла на философията е това, което ни предизвиква в изследователство и откривателство. Тя е онова, което прави философията толкова приятна за практикуване. Могат да се съгласят всички… деца.

Поздравяваме Ивайла за авторството и спираме дотук. Продължението оставяме на вас.

В поредна философска сесия с децата от ОДЗ 2 „Звънче“ се натъкнахме на нещо съвсем учудващо. Първоначално ни се строи лесно да мислим за детето като присъстващо актуално тук и сега в групата. Изказвания като „Децата ходят на детска градина“ и „Децата си имат родители“ обаче започнаха да прозират като бедни и недостатъчни. Защото да си дете не означава задължително да отговаряш на горните две изисквания. Забелязахме дори това, че децата, които си имат родители, може и вече да не са деца или поне не са малки деца.  Развитието на разговора оттук насетне донесе осмисляне:

Ари: Моята майка е дете на майка си. Баба е много голяма…

Ева: Майките ни също са деца. Само че вече са големи.

Как така си дете и голям едновременно?

Ева: Ами така. Дете си. На родителите си. И си родител на децата си.

Боби: Но, ако майката умре, вече не си дете. Баба почина и мама не ѝ е дете повече.

Нямаше как да не започнем да разсъждаваме над това какво е да си дете и какво— син и дъщеря. Тези три думи към едно понятие ли водят? Или пък детството е до време, спираш да си дете, а оставаш син/дъщеря? И обратното. Сираците, ако не са синове, спират ли да са деца? Може би можеш да си дете, без да си син на някого. Едно изглеждаше сигурно— статутът на родителството. Има ли дете, родителят е родител, макар и той да си има родител. Ролята на родител се съвместява с ролята на син/дъщеря.

Разчепкването на темата за родовото се оказа в компетенциите на малчуганите. Всеобщото удовлетворение от настоящето пролича, когато всички спокойно зарисуваха семействата си, пребивавайки в мисълта, че са и деца, и синове, и дъщери, и неродители…

Учудващо е как и кога започват нещата. Особено в случай че не можеш да начертаеш стартова времева или пространствена линия. Чудно е и кога завършват. Тези питания ни окуражиха с децата от първи клас да потърсим и намерим отговори в разговора ни за Деня. 

Анна: Предлагам да си говорим за деня и нощта.
Учителката: Можеш ли да кажеш как различаваш деня от нощта, Анна?
Анна: Денят се познава по това, че слънцето грее.
Учителката: Сега навън ден ли е?
Даниел: Да, но е облачно и не грее.
Анна: Слънцето не се вижда от облаците, но е там, зад тях.
Учителката: По какво разбирате, че е там?
Даниел: Защото облаците имат дупки, през които се вижда слънцето.
Йоанна: Не, няма дупки по облаците. Те скриват слънцето, но не съвсем.
Даниел: А през нощта е тъмно, няма светлина.
Анна: На мен ми е чудно как така понякога през нощта е светло. Аз веднъж през лятото си легнах следобед и съм спала и през нощта. Събудих се по светло и попитах баща ми колко е часът. Той ми отговори, че е шест. В шест часа през нощта беше светло!
Йоана: Денят през лятото е дълъг, а нощта — къса. През зимата денят е къс, а нощта е дълга. Както сега.
Веско: Да. През лятото съм виждал, че се стъмва и в 22ч. А през зимата още в 18ч. е тъмно. Възможно е в 6ч. да е било светло през лятото.
Учителката: А някой може ли да каже тогава кога започва денят и кога — нощта?
Веско: Когато слънцето изчезне, е нощ.
Учителката: А по залез слънце какво е?
Веско: И ден, и нощ. И двете.
Антонио: Понякога, когато Луната е на линията на Слънцето, през деня също става тъмно. Слънчево затъмнение.
Учителката: А, значи е възможно и през деня да бъде тъмно.
Даниел: Да, тогава Луната застава пред Слънцето! А обикновено Земята се намира между Слънцето и Луната.
Учителката: В такъв случай ако при нас е нощ, дали по това време за всички на планетата е нощ?
Даниел: В Америка е ден тогава. Нощта е на половината планета. И като се върти Земята, нощта настъпва и по другите места.

При срещите си с децата понякога се натъкваме и на етически въпроси. Темите за доброто, красивото, хубавото и справедливото присъстват в ежедневието им по забележителен начин. Да, децата ги забелязват и обсъждат ето така…

Добро и хубаво

Анна: Добро е различно от хубаво. Хубавото е например като тази боя за рисуване, която може да направи много хубави рисунки. Отиваш и си купуваш хубава боя. Но тя не е добра. Аз мога да съм добра, да се държа добре с децата.
Ася: Някой може да не е хубав, но пък да е добър. Според мен обаче всички хора са хубави. Има и хубави хора отвън, които постъпват лошо. Всеки, дори да постъпва зле, е добър, хубав отвътре, защото може да се поправи. Той не е лош. Никой не се ражда зъл.

Хубавото е винаги трудно

Крис: Хубавите неща се правят много трудно.
Калоян: Съгласен съм. Ето онази картина там е много трудна и е толкова хубава…
Ася: Според мен има и хубави лесни неща, както и трудни грозни. Мога много да се трудя и накрая да се получи нещо нехубаво. Или да нарисувам много лесно нещо хубаво.

Болест е недобро, но и добро!

Мая: Болестта е нещо добро, защото все още си жив и можеш да се оправиш. Ако умреш, не можеш. Макар и да боли, болният е жив и това е добре.

Доброто може ли да не е добро?

Вики: За мен добро е, когато се бием със сестра ми и тя ме удря.
учителката: Какво те кара да мислиш, че това е добро за теб?
Вики: Ами защото отивам при мама и ѝ разказвам. Тогава тя наказва кака ми.
учителката: А, значи за теб е добро да наказват кака ти, така ли?
Вики: Да! Защото през това време мога да си играя спокойно.
учителката: Вики, ти май намираш за добро да си играеш, а не да те удрят. Като казваш, че е добре да те удрят, имаш предвид, че за теб е добро следствието от това да те удрят— играта. Правилно ли съм те разбрала?
Вики: Да.