Месец: <span>октомври 2015</span>
Месец: октомври 2015

Как се прави бъдеще?

Трудността по редовното списване на този блог, мисля си, произтича в известен смисъл и от това, че децата и учениците, с които философстваме, твърде често ни радват с творчески постижения, със загрижено мислене, с мъдрост. Не е лесно да оставиш много от всичко това настрана, за да разкажеш само някое. А да се разказва всичко – просто не може, това е вече очевидно.
Все пак, понякога усетът е от вида:  „Ето точно това казване, точно това хрумване, идея непременно искам да споделя“. И ето.

Група петокласници обсъждат темата „Бъдеще и не-бъдеще“. Най-напред, то е вид време. Но „времето тече“, така че се стига до въпроса как ние, хората, единим всичко това: бъдещето, което постоянно става настояще, което постоянно става минало. В някакъв смисъл нито миналото, нито бъдещето съществуват. Но как така?! Тук въвличаме в разговора наблюдението, че онова, което е станало в миналото, има последствия в настоящето, а хората изменяме настоящето според желанията ни (прогнозите, плановете, мечтите…) за бъдещето. И тук вече идеите започват да се раждат. В долната снимка може да се видят чудесните изобразявания, сътворени от Мишо (ляво) и Неда (дясно).

Мишо ни кани да си преставим „стрелата на времето“ и как всеки от нас е само малка „точица“ (Мишо изрично заяви авторско право над описанието чрез термина „точица“) в напречното сечение на тази стрела. Като сме направили това, можем да разберем становището на Мишо, че с действията си всяка такава точица, всеки един от нас променя посоката на тази стрела. Всеки от нас („Всеки един от нас в стаята, всяко дете, всички“, каза Мишо на съучениците си), променя света. И няма нужда да си Айнщайн или Нютон, за да правиш това. Просто всички можем.
Неда, от друга страна, изобразява времето като кръг (защото хем всички „вървим“ към различно бъдеще, но всичките тези различни са все бъдеще). И дори, забелязва Неда, някой да поиска да се върне към миналото (към минали моди, обичаи, дори като отказ от някакви човешки постижения, технологични например), всъщност това няма как да стане. Защото ако помислите, обяснява тя, ние всъщност винаги вече сме в бъдещето. И е добре да си даваме сметка, че е така. Ние сме там и то зависи от нас. Съвсем буквално – „Няма смисъл да чакате да ви се случи някакво бъдеще. Ако мечтаеш да станеш някакъв, танцьор например, просто започни да бъдеш такъв.“

Няма нужда от заключение, струва ми се. Бъдещето е в сигурни ръце.