Месец: <span>ноември 2008</span>
Месец: ноември 2008

За децата и философстването

Кампанията за въвеждане на занимания по “Философия с деца” в детските градини в София вече приключва. Срещнахме се с много деца. С някои от тях срещите продължават – програмата стартира за пръв път в “Елхица”, “Приказен свят” и “Талант”, и за пореден път в “Звънче”, “Чуден свят”, “Wonder World”, и в ЧОУ “Св. Георги”. Чудесно е, че сега има повече деца “с философия”, отколкото няколко месеца по-рано. Със сигурност ги е имало и преди; просто беше вълнуващо да ги откриваме. Запознахме се с част онези, без които не би имало кой да създава самото философстване. С хората, които са готови да се учудват, да питат, да изследват.

Чудесно е, че каквото направихме, го направихме заедно. По един от начините, по които философията може да се прави в общност. Не еднакво от всеки, но през споделеността на посоката. След като началото е поставено и Онтоидея вече си има работещ екип от обучители по “Философия с деца”, можем уверено да кажем: “Стартът беше успешен. Нещо повече – беше увличащ. Да продължаваме.”

Продължаваме да опознаваме светa, който се разкрива пред философстващите с деца. Един свят, който използва всяка възможност да прави себе си, да изпробва границите си, да расте. Детският свят. По какво да се различи от този на възрастните? Може ли да се различи? Сигурно е възможно и понякога даже необходимо.

За мен обаче чудото се случи заедно с поемането на отговорността да се работи върху приликите. С ангажимента, преди да погледнеш на някого като дете, да го промислиш като човек. Почти нищо повече не е нужно, за да правиш философстването с деца. Освен да признаеш и свободата на мисълта. Но това е лесно – защото било ли е някога мисленето друго, освен свободно?

Кариери за философи

През уикенда имах удоволствието да участвам на Кръгла маса “Кариери за философи” в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, организирана от Кариерния център на Философския факултет и катедра “Философия”. По-конкретно поканата ме подканваше да разкажа каква е била ролята на философското ми образование в последващата ми кариера.

Беше ми много интересно да чуя разказите на философи с реализация в области като изкуството, неправителствените организации, управлението на качеството, интернет медиите и маркетинга. Онова, което става очевидно от подобно споделяне на опит е, че философите продължават да вършат философска работа в организациите, в които се включват. Тук имам предвид неща като:

  • разработване на онтология на даден продукт;
  • разработване и прилагане на изследователски стратегии за анализ и разбиране;
  • създаване и реализиране на дефиниции;
  • схващане, комуникиране и създаване на действителност ;
  • осмисляне на човешки целеполагания.

Обикновено подобни дейности са вплетени в конкретните работни задължения и невинаги са ясно видими за външния наблюдател. Те, обаче, оказват съществено влияние на постиганите резултати и са част от причините, поради които немалко философи постигат добра реализация в бизнеса и обществената сфера. Те обясняват и защо философите по-бързо научават и овладяват нови реалности, адаптират се към промени в контекста, по-лесно се ориентират в среда на сложни системни зависимости.

Предизвикателството, с което са се заели от Философския факултет и Кариерния център е експлицитно да дефинират компетентностите, които философското образование дава и които са същностни за тези постижения. Бих искал да им пожелая успех в това начинание и да ги поздравя за интересното събитие и добрата организация.

Предизвикателството, което стои пред нас от Онтоидея, е да заявим тези компетентности като професия и да предложим техните резултати като услуга.