ОнтоИдея
За ученици

За ученици

За ученици

– Намисли си едно число!
– Готово.
– Умножи го по 2!
– Готово!
– Добави 4!
– Готово.
– Сега раздели полученото на 2.
– Готово.
– Сега от полученото извади намисленото от теб число!
– Ммм, от кое от полученото?
– …Ти колко „получени“ имаш, та ме питаш „от кое от полученото“?
– Ами, нали ми каза да разделя предното получено на две. И когато го разделих на две, получих две неща. И сега не знам от кое от тях искаш да извадя намисленото от мен число.

Този учудващ, но не и необичаен диалог се провежда между математик-философ и дете в трети клас. Ето с каква философска идея продължава той. В аритметическото делене се предполага, че когато делим на две, получаваме не просто дялове, а равни дялове на делимото. Но също и – два дяла. Възможно е детето да пропусне аритметическия смисъл, при който са равни и да допусне да са просто два. Тогава вече не е чудно, че то е в състояние разумно и открито да попита: „Кое от полученото?“. Мъдрият математически отговор ни задължава да признаем на детето именно какво е успяло да разбере, за да може то да напредне и по отношение на неразбирането си.

Математика с Философия

Подходът и методите на „Философия с деца“ позволяват работа с деца и ученици, с оглед разгръщане на свободно и автономно отношение, увереност и собствени постижения в математиката.

Водеща идея е, че децата не усвояват математически постижения по задължение, според необходимост или формалност. Да се напредва в математиката е израз на свободно и творческо осмисляне и изследване. Затова, като се съобразяваме със собствения опит и интереси на децата, следва да ги допуснем да бъдат равноправни граждани и достойни членове в общността на математизиращите.

Работи се върху следните умения и нагласи:
  • нагласа за изследване, преобразуване и изчисляване на количества и количествени отношения;
  • нагласа за осмисляне и следване на процедура;
  • умения за получаване и споделяне на резултати;
  • логически умения;
  • умения за сравняване, приравняване, отъждествяване;
  • умения за преценяване, отсъждане и постигане на истина;
  • умения за преобразуване на посочване и показване в доказване.

Мисля за Илиадата. Интересно ми е, но ми е трудно да разбера някои неща. Не одобрявам това, че са започнали цяла война заради Елена. Трябвало е най-напред да я попитат, тя да каже дали иска да бъде с Менелай или с Парис. Изобщо, да каже как иска да живее. Но все пак знам, че по онова време не е можело да се случи нещо подобно, жените не са имали такова право…

Димана, 9 клас

***

Чудно е как са станали думите и как се говори изобщо. Понякога много искам да мога да кажа нещо, но понеже нямам думи за него, започвам да пея или да плача. И не знам защо, ама и като пея и като плача – после ми става по-добре.

Краси, 5 клас

***

И какво пречи в изречението „Навън вали“ подлог да бъде „навън“? Нима не е наистина така – това което „вали“ да е „навънката“.

Павел, 6 клас

Език и литература с Философия

Като напредват в знанията за норми, правила, жанрове, стилове и епохи, децата често развиват отношение към езика и литературата като объркващ инструментариум и заварено наследство. Философското изследване на езика и словото помага да се разкрие хоризонт към тях диалог между представи, разбирания и идеи, и изобщо среда на човешките взаимоотношения. Децата получават подкрепа да разгръщат собствените си представи, идеи и нагласи по автентичен и автономен начин. Да усвояват и да се радват на богатството и плодовете на езика и литературата.

Подходът и методите на „Философия с деца“ позволяват да се съдейства на децата в сферата на езиковото обучение и литературата, с оглед на свободно отношение, придобиване на увереност и собствени постижения. Водеща идея е, че езиковите и литературни компетентности не произтичат от задължителност и необходимост, а са израз на свободно общуване и творческо осмисляне.

Работи се върху следните умения и нагласи:
  • излагане и защитаване на собствени аргументи;
  • развиване на авторски идеи чрез участие в обсъждания;
  • изработване и споделяне на теми, общуване в диалог;
  • комуникативни умения – разясняване, убеждаване, отвореност към чуждото мнение, преоценка и др.;
  • творчески умения – свързване на различни контексти, подреждане и
  • хармонизиране на смисъла, разработване на критерии и др.;
  • умения за разсъждение – индукция, дедукция, аналогия и др.;
  • изследователски умения;
  • свободно отношение към различни подходи, стилове, жанрове, контексти;
  • действия с оглед на творчески постижения.
Цели на обучението:

Да се тренират и развиват умения за:

  • провеждане на основни процедури на критическо мислене;
  • следване на изследователски техники и процедури;
  • разбиране и тълкуване;
  • нагласа за съвместно обсъждане и изследване;
  • изработване на предложения и идеи;
  • аргументирано участие в дискусии и дебати.
Учебно съдържание

Презентации, упражнения и симулации (поставяне в роли, имитиращи реални ситуации), работа в малки групи, групова дискусия.

Програма

Обучението се предвижда да се проведе в рамките на 2 дни (4 полудена). Всеки ден (или полуден) се сформират нови групи, така че за двата дни всеки участник попада в две (или четири) различни групи.

По време на обучението се спазва общ времеви график за всички групи. Общо за двата дни всеки участник ще участва в обучение проведено по 4 различни метода за критическо, творческо и високо-организирано мислене:

  1. Сократически диалог (критическо и творческо мислене);
  2. Философско питане (аргументиране и критическо мислене);
  3. Философско изследване (екипно мислене, творческо мислене);
  4. Философско учудване (творческо мислене, високо-организирано мислене).