Кампанията за въвеждане на занимания по “Философия с деца” в детските градини в София вече приключва. Срещнахме се с много деца. С някои от тях срещите продължават – програмата стартира за пръв път в “Елхица”, “Приказен свят” и “Талант”, и за пореден път в “Звънче”, “Чуден свят”, “Wonder World”, и в ЧОУ “Св. Георги”. Чудесно е, че сега има повече деца “с философия”, отколкото няколко месеца по-рано. Със сигурност ги е имало и преди; просто беше вълнуващо да ги откриваме. Запознахме се с част онези, без които не би имало кой да създава самото философстване. С хората, които са готови да се учудват, да питат, да изследват.
Чудесно е, че каквото направихме, го направихме заедно. По един от начините, по които философията може да се прави в общност. Не еднакво от всеки, но през споделеността на посоката. След като началото е поставено и Онтоидея вече си има работещ екип от обучители по “Философия с деца”, можем уверено да кажем: “Стартът беше успешен. Нещо повече – беше увличащ. Да продължаваме.”
Продължаваме да опознаваме светa, който се разкрива пред философстващите с деца. Един свят, който използва всяка възможност да прави себе си, да изпробва границите си, да расте. Детският свят. По какво да се различи от този на възрастните? Може ли да се различи? Сигурно е възможно и понякога даже необходимо.
За мен обаче чудото се случи заедно с поемането на отговорността да се работи върху приликите. С ангажимента, преди да погледнеш на някого като дете, да го промислиш като човек. Почти нищо повече не е нужно, за да правиш философстването с деца. Освен да признаеш и свободата на мисълта. Но това е лесно – защото било ли е някога мисленето друго, освен свободно?