Голямата опасност, която заплашва естетическото чувство на четящите тези редове, е да не би пишещият да се увлече в повтарянето на изказвания, които вече са изтипосани на някой от нашите сайтове. И това е напълно възможно, защото Онтоидея все още няма същинска биография, която да се отразява в мрежата. Все още ни липсва жизнения опит, развил се до степен, че да можем да споделяме нещо свое с другите.
След като Юнуз успя да склони екипа и мен лично Онтоидея “да има” блог, аз се замислих как така той успя да го направи. Не говоря за уменията на Юнуз да убеждава хората в това да правят неща, които те не искат да правят. Изобщо не. Говоря за тази реалност, благодарение на която блогът придобива вътрешен смисъл за нас.
Говоря за струната, по която Юнуз дрънна леко с кутрето на дясната си ръка. Струната на откритостта.
Очарова ме това, че този блог подпомага една от водещите идеи на екипа – философите да философстват без прикритие. Умуването да стане открито. Философската работа да се признае не просто за съпътстваща чудесните открития, а да се признае, че тя е ключова за доброто развитие на всяка разумност. Да се погледне на философстването като на самото свободно мислене. Мисленето, което намира границите си в самото себе си и в нищо друго.
Не вярвам да сбъркам ако кажа, че всички хора сме свикнали да използваме философските си умения и компетентности под прикритието на някакви други дейности и дела. Свикнали сме да виждаме как философи под прикритие работят на важни и отговорни места. Именно на такива философи под прикритие обикновено се дължат големите успехи на повечето организации. На тях се благодарят умните и мъдри идеи. И тези философи не са непременно професионални философи. Това са натуралните философи. Всъщност всеки човек е получил като естествен човешки дар философстването.
Не знам дали съм прав като казвам “философи под прикритие”. Понякога всъщност философите са “под покритие”. А понякога даже са без покритие. Каквито и да сме – за нас е важно да откриваме философското, да работим с него, да се грижим за него.
Ето защо нека кажем така: Този блог е струна, на която Онтоидея няма да може да свири. Можем да се настройваме по тази струна, но не и да свирим на нея. Така в наличието на този блог получаваме своя камертон за откритост.
Дано се опазим от фалшивите тонове!