ОнтоИдея
За учители

За учители

За учители

Анотация на програмата

Курсът е насочен към началните учители, учители по философия, както и всички педагогически специалисти в системата на българското образование, ангажирани в класни и извънкласни дейности. Философия с/за деца са група програми и подходи за обучение в мислене, които исторически възникват и се развиват именно като програми за работа с деца в начална училищна и предучилищна възраст, но са по същество насочени към работата с всяка една подрастваща разумност.

Идеите, според които се осъществява представеният тук курс, се основават на разбирането, че ученето е изследване, а философстването се корени в мисленето като всеобща дейност. Участниците получават възможност за първоначална ориентация във философстването с деца като общообразователен подход, както и да се запознаят с някои конкретни стратегии за работа за развитие на нагласа у учениците за проявяване на по-ясно изразено критическо и творческо мислене, разумно поемане на отговорност за собственото поведение и отвореност в общуването (разясняване, убеждаване, откритост към чуждото мнение, преоценка и т.н.), по-добре изразена толерантност и уважение към различието и другостта, и др.

Курсът няма претенция да подготвя учители, които свободно да водят занимания по Философия с деца, но е подходящ за онези колеги, които биха желали да се ориентират в подхода и да обогатят преподавателската си компетентност на нивото както на основополагащи идеи и понятия, така и на конкретни стратегии за работа с учениците.

Обучението е организирано в четири части/модула
  1. В първия, участниците се запознават с теоретичния и исторически контекст на философията на образованието, в който става възможно обучението по философия за и с деца. Получават ориентация в принципната разлика между образованието от урочна система и образованието с методологията на философстване с деца. Получават базова ориентация в програмите „Философия за деца“, създадени от Матю Липман и Ан Маргарет Шарп. Запознават се с идеята за учебно-изследователска общност.
  2. Участниците се ориентират в някои от следващите развития на движението за философстване с деца, които са развития в самото съотнасяне на философията и детската разумност. От една страна е преобразуването на философското съдържание, за да стане то „достъпно“ за деца (Философия за деца) и така да стимулира мисловен растеж. От друга, разбирането на философското като всеобщността на мисленето и в този смисъл, изобщо човешка, разумна дейност. А мисленето, като свободно осмисляне на всяка реалност и начините и процедурите, според които получаваме смисъл, и според които се развиват човешките отношения  (Философия с деца).
  3. Участниците получават възможност да работят съвместно в учебно-изследователска общност и да придобият опит за участие в и водене на философска дискусия. Ангажират се с работа по активности и дейности (разработват примерна дейност), подкрепящи развитие на мисловни умения и нагласи.
  4. Разглеждат се основанията, възможни линии на изследване и образователния потенциал на някои от въпросите, на които учителите често се натъкват в общуването с ученици в контекста на образователен процес, например:
  • Защо трябва/трябва ли да се ходи на училище?
  • Що е училище?
  • Що е учене? Какво означава нещо да се научи?
  • Защо трябва/трябва ли да се пишат домашни работи?
  • Що е възпитание?
  • Що е ценност?
Анотация на програмата  

Курсът е насочен към учители от всички степени на образование, както и към всички педагогически специалисти в системата на българското образование, ангажирани в класни и извънкласни дейности. Програмата на курса се основава на съвременни научни изследвания и постижения в областта на хуманитаристиката – на практическата и приложна философия.

В работата с ученици от всички възрасти преподавателят в ролята на учител често е въвлечен в различни ситуации, породени от въпроси, трудности, проблеми или противоречия, в които ангажиментът в образоваността надхвърля учителската работата по конкретни знания, умения и компетенции по отделните учебни предмети (напр.: трудности в разбирането). От една страна, такива ситуации могат да изискват осмислянето на самите знания, умения и компетенции – в което осмисляне ученикът следва да бъде допуснат. От друга страна, ситуациите могат да бъдат свързани със смисъла и идеята на самото образование (напр.: „Защо ми е да знам това?“, „Какъв е смисълът да ходя на училище?“), за които учителят отговаря като специфична педагогическа грижа, или пък ситуации, свързани с личността и биографията на даден ученик, група или клас.

В такива ситуации някой следва да се ангажира с конкретната ситуация, да вложи в повече от учителското, да изработи съвет. Консултиращата разумност е тази, която помага и се грижи за такава действителност, в която различните разумности сработват заедно, съ-общностяват се (учител и ученик, тази и онази област на науката) без да си противоречат. Консултантът-учител е този, който разпознава ученическата разумност като човешка, допуска собствената й жизненост и автономност, както и помага в нейното порастване.

Курсът „Философия на консултирането“ разкрива новостите и постиженията на философското мислене, което има своето практическо измерение. Подходящ е за всички колеги, пред които обучението на личността се разкрива като грижа за човешката разумност изобщо, която може да бъде допусната до грижата по собственото си образование. Курсът залага на общностно-изследователски формат на провеждане и работи върху консултативната нагласа и компетентност на учители от различни области.

Обучението е организирано в четири части/модула
  1. Извеждат се и се различават смисълът и границите на някои практики на консултиране, които засягат сферата на образованието: психологическо консултиране, педагогическо консултиране, социално консултиране – като особени грижи за човешката личност.
  2. Извеждат се и се обсъждат някои предпоставки, умения и компетентностни нагласи, свързани с консултирането:
  • разпознаване на консултативни ситуации, помагане и съветване;
  • различаване на съветване и наставление;
  • признаване на човешката разумност и автономност;
  • разпознаване и зачитане на самостоятелни начини и умения за учене, самостоятелни начинания и т.н.;
  • работа и грижа по комуникационна действителност;
  • проектен замисъл и проектно мислене.
  1. Представя се за обсъждане философската идея за консултиране и изработването на съвет. Изработването на съвет за конкретна ситуация, от една страна, изработва начин за сработване на различните човешки разумности, не като противопоставени. От друга страна, съветът единява, изследван и обмислен, конкретния въпрос и всеобщността на човешкото познание – с което става научен съвет, постижение на човешката разумност.
  2. Разглеждат се и се обсъждат конкретни ситуации от практиката и педагогическия опит на участниците в курса. Дават се и се изследват класически примери от история на науките, свързани с консултативната разумност и даването на съвети.
Цели на обучението:

Да се тренират и развиват умения за:

  • провеждане на основни процедури на критическо мислене;
  • следване на изследователски техники и процедури;
  • разбиране и тълкуване;
  • нагласа за съвместно обсъждане и изследване;
  • изработване на предложения и идеи;
  • аргументирано участие в дискусии и дебати.
Учебно съдържание

Презентации, упражнения и симулации (поставяне в роли, имитиращи реални ситуации), работа в малки групи, групова дискусия.

Програма

Обучението се предвижда да се проведе в рамките на 2 дни (4 полудена). Всеки ден (или полуден) се сформират нови групи, така че за двата дни всеки участник попада в две (или четири) различни групи.

По време на обучението се спазва общ времеви график за всички групи. Общо за двата дни всеки участник ще участва в обучение проведено по 4 различни метода за критическо, творческо и високо-организирано мислене:

  1. Сократически диалог (критическо и творческо мислене);
  2. Философско питане (аргументиране и критическо мислене);
  3. Философско изследване (екипно мислене, творческо мислене);
  4. Философско учудване (творческо мислене, високо-организирано мислене).