Понякога в заниманията по Философия стават чудеса. Като казвам чудеса, имам предвид чудесни и радостни събития. Събития – за общността на чудещи се, която ги сътворява. Ще разкажа за чудото на една група второкласници, чиито часове се провеждат на английски език. Децата са поканени да обсъждат следния текст, озаглавен „The Magic Tree“*
A long, long time ago a little boy was walking through a park. In the middle of the park there was a tree with a sign on it. The sign said
„I am a magic tree. Say the magic words and you will see.“
The boy tried to guess the magic words. He tried
abracadabra,
supercalifragilisticexpialidocious,
tan-ta-ra,
and many more… but none of them worked.
Exhausted, he threw himself on the floor, saying: „Please, dear tree!“ and suddenly, a big door opened in the trunk. Inside everytТониhing was dark, except for a sign which said
„Carry on with your magic.“
Then the boy said
„Thank you, dear tree!“
With this, the inside of the tree lit up brightly and revealed a pathway leading to a great big pile of toys and chocolate.
The little boy brought all his friends to the magic tree, and they had the best party ever. This is why people always say that „please“ and „thank you“ are the magic words.
Занятието се провежда, в основни линии, според методологията „Community of Philosophical Inquiry (CoPI)“: участниците изчитат съвместно (на глас, като всеки чете, поред, определена част) предложен от обучителя текст, след което биват поканени да споделят въпроси, които са си задали по повод прочетеното. Въпросите се записват, заедно с името на автора си, така че да са видими за цялата група, а обсъждането им започва поред, според заявения от участниците (в случая, чрез гласуване) интерес.
Едно от момчетата в групата почти винаги отказва да общува на английски език. Обикновено се включва в обсъжданията, само ако открие възможност да вземе думата на български. Когато беше поканен в съвместното четене, отначало замълча. Аз попитах: „Ники, би ли ни казал, ако пропускаш реда си за четене, за можем да продължим? Макар че ние ще се радваме да чуем и теб!“
И… Ники зачете:
…Inside everything was dark, except for a sign which said
„Carry on with your magic.“…
Благодарих , но още преди да поканя следващото дете, друг умник от групата удивено заяви: „Но аз никога не съм те чувал да четеш толкова хубаво!“
Естествено, последваха радостни ръкопляскания. До края на часа Ники следеше обсъждането с много внимание и лека усмивка.
Децата различиха два вида вълшебни думи, от които едните са „наистина вълшебни“, а другите – не, но хората ги наричат така, понеже ги обичат, успокояват се, когато ги чуят, стават по-щастливи. Питаха се и дали дървото е говорещо дърво. Как момчето е решило да не запази откритието си само за себе си, а да сподели с приятели. Какво е било времето в парка. И други трудни и чудни въпроси…
[*Източник: http://freestoriesforkids.com/audiostories/british-english/magic-tree-audio-story-narrated-british-english]