<span class="vcard">Цена Желязкова</span>
Цена Желязкова

Честит рожден ден, колеги!

През последните седмици често се сещам, че екипът ни е пораснал с една година. А това за нас означава – ставаме на една година! Но тогава, чудя се, не следва ли да имаме рожден ден? Опитвам да се сетя на коя дата през 2008г. беше първата ни работна среща, но за съжаление не успявам – помня само, че беше лятото. Затова реших да проверя какво е запазено в електронните ни архиви – в групата и календара. Оказва се, че там са съхранени датите, на които за първи път сме направили:

На 25.09.2008г. – Едно от първите си официални представяния – пред родителите, учителите и ръководството на ОДЗ 59 “Елхица”, една от първите градини, в които радушно ни приеха.

На 29.09.2008г. – Първите открити уроци във 2 ОДЗ “Звънче” – където децата тази учебна година отново започнаха да “намират идеи” – както казала веднъж Али от сегашната подготвителна група.

На 3.10.2008г. – Сайтът ни е придобил настоящия си вид. Едно от местата, за които се грижим – където всяка мисъл е добре дошла и всеки е поканен!

Точно преди година, на 4.10.2008г., събота, няма записано нищо.

Но може би така и трябва да бъде – нали на рожденните ни дати нищо друго не става, освен че се раждаме! Пък и историята на човешките постижения помага с напомнянето, че на 4.10.1957г. е излетял в орбита първият направен от хората спътник на Земята, Спътник! Символиката ми се струва още един достатъчен повод да “наречем” 4.10. за свой рожден ден. Защото именно децата, с които се срещаме и философстваме, са едни от онези човеци, благодарение на които подобни събития ще има и след 10, 20, 100 … години. Хубава дата да се родиш – дори само защото си заслужава да се празнува и без участието на рожденици!

Честит рожден ден!

За децата и философстването

Кампанията за въвеждане на занимания по “Философия с деца” в детските градини в София вече приключва. Срещнахме се с много деца. С някои от тях срещите продължават – програмата стартира за пръв път в “Елхица”, “Приказен свят” и “Талант”, и за пореден път в “Звънче”, “Чуден свят”, “Wonder World”, и в ЧОУ “Св. Георги”. Чудесно е, че сега има повече деца “с философия”, отколкото няколко месеца по-рано. Със сигурност ги е имало и преди; просто беше вълнуващо да ги откриваме. Запознахме се с част онези, без които не би имало кой да създава самото философстване. С хората, които са готови да се учудват, да питат, да изследват.

Чудесно е, че каквото направихме, го направихме заедно. По един от начините, по които философията може да се прави в общност. Не еднакво от всеки, но през споделеността на посоката. След като началото е поставено и Онтоидея вече си има работещ екип от обучители по “Философия с деца”, можем уверено да кажем: “Стартът беше успешен. Нещо повече – беше увличащ. Да продължаваме.”

Продължаваме да опознаваме светa, който се разкрива пред философстващите с деца. Един свят, който използва всяка възможност да прави себе си, да изпробва границите си, да расте. Детският свят. По какво да се различи от този на възрастните? Може ли да се различи? Сигурно е възможно и понякога даже необходимо.

За мен обаче чудото се случи заедно с поемането на отговорността да се работи върху приликите. С ангажимента, преди да погледнеш на някого като дете, да го промислиш като човек. Почти нищо повече не е нужно, за да правиш философстването с деца. Освен да признаеш и свободата на мисълта. Но това е лесно – защото било ли е някога мисленето друго, освен свободно?