Година: 2016

За тема на днешната дискусия с първокласниците от ЧСОУ „Св. Георги“ бе издигнат въпросът на Стефан „Защо имаме Философия с деца в училище?“. Започнахме с разликата между Философията от Философския цикъл след осми клас и Философия с деца, която се практикува в това училище. Някои от участниците неусетно генерализираха темата с питането „Защо има философия и кому е нужна?“ като оттенъкът от разговора определено бе положителен. Тогава Ивайла се изправи и съвсем лежерно и неподправено заобяснява, като си послужи за пример с първaта й попаднала вещ— малка кутийка (по-малка от обикновените) от добре познатите дражета „Тик так“.

– Ето тази кутийка за бонбонки. Тя е досущ като обикновените кутии на „Тик так“, но е по-малка и събира по-малко дражета– например пет. Тя е направена от пластмаса, но е мека като тази– и огъна демонстративно една линия– и по-твърда от тази на чина– посочвайки предната му част. – Кутийката е средно твърда, прозрачна е. Има различни цветове. Тази е оранжева, но има и бели като тази на Стефан. Това е в зависимост от вкуса на бонбоните. Има ментови (класическите), портокал, лимон, а сега и едни нови с алое вера и канела. Онзи ден ги пробвах. Тази кутийка преди това са я измислили…

Понеже по-рано бяхме говорили за това, че всичко бива подреждано в кутии и кашони от производителите и в магазините, за да не се разсипва, цапа или разлива, Иви продължи:

– Събрали са се някакви хора и са обсъдили кутийката: как да се направи, каква да бъде, за да не се разсипват дражетата и да е удобно да се взимат. Тези, които са я измисляли, са били философи, защото те могат да взимат такива решения, обсъждайки ги. Това е философска работа— да измисляш тези неща заедно с други хора, в общност. Точно както ние тук обсъждаме. Няма как да е иначе. Философията върши такива неща. Тя ни помага да разсъждаваме, да ставаме по-умни и да разбираме как стават нещата.

След това изказване настъпи мълчание. Минутата изтече и заваляха твърдения, които носеха посланието: „Ами да, това е философията. Винаги сме го знаели, но никой не го беше откроявал досега.“ Както идеите, които веднъж споделени, се превръщат във всеобщи, на всички. Идеята за смисъла на философията е това, което ни предизвиква в изследователство и откривателство. Тя е онова, което прави философията толкова приятна за практикуване. Могат да се съгласят всички… деца.

Поздравяваме Ивайла за авторството и спираме дотук. Продължението оставяме на вас.

В поредна философска сесия с децата от ОДЗ 2 „Звънче“ се натъкнахме на нещо съвсем учудващо. Първоначално ни се строи лесно да мислим за детето като присъстващо актуално тук и сега в групата. Изказвания като „Децата ходят на детска градина“ и „Децата си имат родители“ обаче започнаха да прозират като бедни и недостатъчни. Защото да си дете не означава задължително да отговаряш на горните две изисквания. Забелязахме дори това, че децата, които си имат родители, може и вече да не са деца или поне не са малки деца.  Развитието на разговора оттук насетне донесе осмисляне:

Ари: Моята майка е дете на майка си. Баба е много голяма…

Ева: Майките ни също са деца. Само че вече са големи.

Как така си дете и голям едновременно?

Ева: Ами така. Дете си. На родителите си. И си родител на децата си.

Боби: Но, ако майката умре, вече не си дете. Баба почина и мама не ѝ е дете повече.

Нямаше как да не започнем да разсъждаваме над това какво е да си дете и какво— син и дъщеря. Тези три думи към едно понятие ли водят? Или пък детството е до време, спираш да си дете, а оставаш син/дъщеря? И обратното. Сираците, ако не са синове, спират ли да са деца? Може би можеш да си дете, без да си син на някого. Едно изглеждаше сигурно— статутът на родителството. Има ли дете, родителят е родител, макар и той да си има родител. Ролята на родител се съвместява с ролята на син/дъщеря.

Разчепкването на темата за родовото се оказа в компетенциите на малчуганите. Всеобщото удовлетворение от настоящето пролича, когато всички спокойно зарисуваха семействата си, пребивавайки в мисълта, че са и деца, и синове, и дъщери, и неродители…