Децата, с които се срещаме в работата си, ни радват с много от действията си. Сред най-впечатляващите и удивителните е готовността за изследователство, която проявяват. Безценни са, разбира се, и резултатите, които постигат – затова и заглавието на настоящата рубрика е „Философски камъчета“. Ще се стараем да я обновяваме редовно.
Днешните „камъчета“ са дело на група второкласници, които изследват по какво се познава, че нещо е живо. Както обикновено, дете от класа предлага темата – в описания час е ред на Петра. Повечето от децата в групата участват в занятия по философия от около четири години и имат богат опит в изобретяването на теми и обсъждането им. Част от този опит е откритието, че можеш да черпиш удивление от въпросите на другите…
Петра: Може ли останалите да ми помогнат?
Учителката: Каква помощ би искала да получиш?
Петра: Да споделят какви въпроси ги учудват и аз да избера кой да обсъждаме, и да го предложа.
[изниква гора от ръце, децата са поканени да споделят чуденията си]
Рая: Защо всички хора живеем? Какъв е смисълът?
Ния: Защо листата на дърветата падат наесен, а напролет отново поникват и така, всяка година? Защо през сезоните дърветата се променят?
Косьо: Защо Петра трябва да се премести в ново училище?
Ани: Защо повечето хора мислят, че най-големият в семейството е винаги и най-умния?
Никола: Как работи човешкото тяло?
Фифо: Защо са създадени принтерите? Не може ли просто да си четеш файловете на компютъра?
Вики: Защо са направени компютрите? За какво?
Петра (обмисля за кратко въпросите): … Избирам за тема въпроса на Рая!
Учителката: На мен ми изглежда, че чуденето на Рая съдържа поне три теми: живо, човек, смисъл. Дали да започнем с темата за живото и да видим къде ще ни отведе, или ти се зачуди по някоя от другите?
Петра: Живото! Какво е то?
Ани: Живото е това, което се движи, иска, изобщо прави нещо, прави го самото то – каквото и да е.
Фифо: Ако хвърля камък, той се движи и значи става жив, така ли?!
Ани: Не, не, камъкът ние го правим да се движи. А живото само се задвижва.
Виктор: Да проверим в тълковния речник!!
[Речникът е под ръка на повечето деца. Изчитат се няколко тълкувания от статията „живот“:
1. Биологична форма на съществуване и движение на материята, възникнала на определен етап от нейното развитие.
2. Физиологическо съществуване на живите организми.
3. Съществуването на жив организъм от раждането до определен момент или до смъртта.]
Учителката: Помагат ли ви тези определения да си обясните какво е живото? Разбирате ли ги?
Виктор: Не съвсем…
Косьо [открил е съответната статия и в синонимния речник]: Тук пише: животът е „съществуване като живо състояние“!
Учителката: Животът е живо състояние? Как разбирате това?! Какво е живото?
Децата се засмиват. Чуват се възгласи: „Не се разбира!“
Рая: Може би, ако е човек, значи е живо?
Фифо: Но тогава, значи всички елени, кучета, зайци,… не са живи?!
Виктор: Ако само хората са живи, значи нищо друго не е живо. Но това не е вярно! Дървото е живо, преди да го отсекат. Спира да е живо, едва когато е отсечено, като го отрежат.
Ани: Както и ние, хората, имаме телесни органи. Ако някой те пререже на две, ще спрат да действат. Така е и с дървото, но органите не са като нашите и не се виждат така. Но е почти същото – представете си, ако ви прережат на две…
Фифо (шеговито): И отвътре да си пълен с шоколад!
Ани: … както ползваме животните за храна, те не са живи вече…
Никола: Ами нали и роботите са така, действат сами – слушат, ходят…? Те живи ли са?!
Учителката: Ники, чудесен въпрос! Ти самият как си отговаряш?
Никола: Не знам, чудя се… Дали са нещо живо?
Ани: Според мен и да, и не. Да, защото може и да чувстват, самите те действат… и не, защото са направени от метал, а металът не е жив.
Фифо: Някои роботи не можем да разберем дали са живи. Ако са направени много добре. Но аз мисля, че не са живи: нямат сърце, не се хранят. Никога не се хранят, а могат да оцелеят завинаги. И не чувстват нищо. Аз съм гледал много филми за роботи.
Рая: Ако е живо – значи чувства! Дори да не виждаш, че чувства, може да чувства някак отвътре…
Никола: Почти всички роботи са от метал, а металът е от земята. Значи и те са оттам… Направени са.
Виктор: И аз не съм съгласен, че роботите са живи. Те не се хранят. А за да направят каквото им казваш, трябва да си ги програмирал.
Косьо: Те са просто играчки, действат на ток и не могат да те разберат. Дори не могат да се обидят.
Петра: Да се върнем на темата за живота при хората! Хората правят много неща – ходят, дишат, говорят, слушат,…
Рая: Аз открих защо живеем! Ако ни нямаше, щеше да има само една празна земя! Как тогава щяхме да си изкарваме толкова хубаво: да сме заедно, да се радваме?!…
[С казването на Рая, времето на занятието изтича и идва време за обяд. На излизане от класната стая едно от децата припомня репликата на Трипио от Междузвездни войни, който казва на R2-D2, „Без теб животът би бил скучен!“…]
