<span class="vcard">Камен Киров</span>
Камен Киров

Как са се образували животните?

Чудно ли ви е било как е започнал животът? Дали изобщо е започнал или винаги го е имало? Какво е живо, какво е животно, какво е „летене“ и какво – „падане“? В следващите редове ще можете да откриете част от тези отговори или ако не отговори, то поне добри размисли.

Темата в часа по Философия с деца предложи П. Той се чудеше “Как са се образували животните?” Бърз отговор на един нетърпелив мислител гласеше, че това е станало, когато се е създала планетата. Уточихме обаче, че П. не се чуди за КОГА, а за КАК. Вторият отговор гласеше, че от малките бактерии са се получили по-големи, после още по-големи, после динозаври, познатите ни животни (като вараните са роднини на динозаврите) и ние. Отново констатирахме, че този отговор казва кое-от-кое (или след кое) се е появило, но не отговаря на въпроса КАК. Третият отговор гласеше, че сега (в наши дни) може да се появяват от яйца или като нас. Този отговор пък видяхме, че дава яснота за КАК се размножават, но не как са се появили.

Помолихме П. за помощ и разяснение какво точно го вълнува и за какво се чуди по-конкретно. Той досега не показваше, че са му отговорили на въпроса с трите отговора и погледнахме какво точно е попитал – “Как са се образували животните?” и го помолихме да обясни какво за него значи “образували”, на което той отвърна, че се чуди “как са СТАНАЛИ, как са се появили на планетата”. А кои са “животните” – опитахме се да уточним и тази дума, за да потърсим по-точен отговор на въпроса му, което се оказа по-трудно за определяне от очакваното.

Животните издавали звуци (което важи и за GSM – беше бързо отбелязано). Папагалът издава звуци и е животно, но и ножицата издава звук, а е предмет – съобрази друг мислител. С тази опозиция животно-предмет продължихме и дискусията нататък. За кратко се появи и обсъждане дали хората са животни (един считаше, че не са, а друг ги смяташе за животни и както уточни, за ВИД животни). Та, живото – казаха децата – е нещо, което се движи и издава звуци, но в това определение попадна и колата. Някой се сети за дърветата – че са живи, но не издават звуци. Друг съобрази, че те били растения, а не животни. Трети каза, че водата е жива, защото се движи, но се замисли, че може да е просто от вятъра, така че за водата заключи, че може да е жива, а може и да не е, а за вятъра – че е жив. Четвърти пък добави, че вятърът и водата може би се движат от Природата или Бог. Водата се движи, накъдето е наклонено. Водата в шишето се движи – обясни пак някой – когато Камен пише и леко тресе масата. Това обаче не е вечно, а трайно – добави друг: когато разклатим и пуснем, то леко се клати, после намалява и после спира.

След този диалог за водата, който явно донесе някакво удовлетворение и яснота, отново се върнахме на дърветата – те също издавали звук, но под земята, а и с листата си. Какво е ЗВУК – не мислихме допълнително, но продължихме с изясняването на живо и животно. Животното трябва да мърда напред-назад, наляво-надясно и т.н., но без помощ от друг (а не като лоста за скорости и тревата). Когато стъпваш в локва – каза М. – става кал, а на следващия ден се вижда бяла; значи водата е жива и си променя цвета, заключи той. П. възрази, като каза, че при стъпването калта се вдига и става мътна, а като я оставиш, отива на дъното, защото е по-тежка (но ѝ трябва време). Допълни, че калта не може да излети от локвата. М. заяви, че водата лети, когато се изпарява, а пръстта лети, когато е суха и я метнеш с лопата или с ръка (лети известно време). Изпробвахме това твърдение с телефон и молив, като ги подхвърлях във въздуха и те падаха. Тук някой се включи с казването, че това става заради земното притегляне. Опитахме се да сравним летенето на калта с летенето на самолет или птица. Макар още да не бяхме уточнили какво значи нещо да е живо, беше казано, че и двете имат крила, но самолетът не е живо, а птицата е. Ако самолетът спре двигателите си, също ще падне (като калта). А птицата сама решава дали да спре да лети.

Следващата характеристика, която децата добавиха, беше “да има чувства”. Как обаче разбираме, че нещо има чувства? – “Ами, има думи за чувства.” ми беше отговорено веднага с посочване на таблото, на което са изписани. Да, съгласихме се всички – има ги. Но как разбираме, че някакво нещо има/няма чувства – че преживява или не такива неща “чувства”? Някой каза, че и животните имат чувства, след което последва въпрос: как разбираме, дали котката има чувства? Отговорът беше, че тя може да се сбие с друга котка или с движения да покаже (Да се гушка, да си побутва паничката за храна, да маука…). Дървото също имало чувства, но е растение – каза друг. Но не ги виждаме и не ги знаем – допълни отново някой. Друг сподели, че можем да гушкаме дърветата и да ги галим, от което те се чувстват радостни (но не го виждаме). А как знаем, че “се чувстват”, щом не го виждаме? Дърветата правят чист въздух, значи правят нещо, т.е. имат чувства – твърдеше нечия мисъл – те правят въздух, като така ни се отблагодаряват, че се грижим за тях. След това казване последва нов въпрос – А какво става, когато ги сечем? – “Не чувстват, защото са мъртви.” гласеше отговорът. Но другите дървета не се ли ядосват? – на този въпрос не получихме отговор. За сметка на това С. сподели, че може да си говори с дърветата. Когато я помолихме да ни разкаже как го прави, тя каза, че просто казваш нещо на дървото, а то може да отговори, но не го чуваш. Тук се замислихме доста – как знаем, че то отговаря, ако не го чуваме? Беше допълнено, че го чуваш по специален начин – когато си допреш ухото до него, но то може да отговаря само с “да” или “не”.

Последваха доста размишления: За самолета беше казано, че няма чувства, защото не е жив – ако го изключим, той не мърда; управляваме го, но това не е живо, защото живото се движи самостоятелно (без помощ от шофьор, двигател или приятел). За да си жив, ти трябва сърце и кръв (роботите също не са живи, защото са създадени от приятел и са направени от метал, а се движат от двигател). Самолетът може и да се движи малко самостоятелно, ако му спреш двигателя, но тогава не лети, а пада, защото гравитацията го привлича (както с пръстта – във въздуха е за известно време). В пръстта има и бактерии.

Обобщихме уточненото досега (че животните издават звуци, движат се самостоятелно и имат чувства) и опитахме отново да се върнем на първия въпрос “Как са се образували животните”. Някой каза, че са се образували от бактерии. Друг допълни, че бактериите също са животни. Тогава се зачудихме как може бактериите хем да са животни (т.е. Да са съществували такива неща “животни), хем от тях тепърва да са се образували животни (все едно досега е нямало такива). Поредният мислител започна да размишлява върху това, че ние се движим с помощта на мозък и крака (т.е. С помощ) и от това следва, че не сме животни (не се движим самостоятелно). От това обаче следваше, че и животните не са животни и видяхме, че тези три характеристики в дефиницията за животно не са достатъчни. Продължиха размислите: Дървото е живо, но масата е отрязано дърво. Ако ни отрежат главата, няма да сме живи. Хлебарката и мравката обаче живеят и без глава – хлебарката можело да живее седмица, което много ни учуди. Ако я настъпиш с крак обаче – умира. Заключихме, че нещо в главата на човека е важно за живота, но не е така за хлебарката, щом тялото ѝ продължава да е живо още седмица. Някой попита дали душата ѝ не излиза. Чуденето продължи – дали щом “излиза” душата, то може би ѝ трябва повече време (отколкото на човешката душа). Тялото обаче изглежда да е живо, понеже мърда без помощ. Тук часът вече трябваше да приключи, но очевидно имахме още чудене и място за неща за мислене…

Разговора с мислителите от група „Октоподи“ записа колегата Камен Киров, който самостоятелно философства с деца в Пространство за учене „Пътеки“, София.