Философия с деца

„Философията с деца“ помага за цялостното развитие на детето като личност. Това е метод, който чрез въвеждането на занимания по философия в детската градина или в училище цели обучение на децата в мислене.

Обученията по „Философия с деца“ са подходящи за деца в предучилищна (от 2 до 4 група група в детската градина) и начална училищна (от 1 до 4 клас) възраст, както и отворени за ученици от горните етапи на образование (основно, средно). Обученията са достъпни като допълнителна образователна дейност в детските градини и извънкласна дейност в държавните и общински училища. Обикновено всяка група деца, с която работим заедно, участва в занятия два пъти седмично. Групите са с до 14 деца.

При заявен интерес, организираме и самостоятелни групи под формата на онлайн сесии по „Философия с деца“.

Как така „обучение в мислене“?

По същия начин, както се учим например да плуваме или да караме колело, да говорим чужд език. Всички тези умения човек може да развие и сам, но е по-лесно, и се чувстваме по-спокойни и сигурни, когато някой ни помага. Философията с деца акцентира върху критическо и творческо мислене.

Какво се прави в заниманията по философия?

Философства се…

Какво ще рече „философстване“?

Философстването се разбира като начинание, при което заедно изследваме как сме измислили това, което мислим. Мислим самото мислене. Любопитстваме за света, в който живеем, учудваме се на неразбираемото, питаме за непознатото, обсъждаме онези теми, които са важни за нас. Философията с деца е нещо забавно, любопитно, весело, гордо, любимо.

Каква е ролята на (об)учителя?

Той е партньор на децата в чуденето, любопитстването, питането. Отнася се към тях с безусловното уважение, което дължим на всяка автономна в мисленето си личност. Работата му не е да даде на децата готови знания – той по-скоро върви с тях по пътя към собствените им отговори, като следи за опасности и препятствия. Учителят не може да научи децата как да мислят изобщо, но може да им помогне да мислят по-ефективно, да си дават сметка за собствената си перспектива, да аргументират позициите си, да развиват идеите си. Да мислят и заедно – да работят в общност, в екип, да отчитат ценното в чуждите гледни точки, да са толерантни към различията на другите. Философията с деца задължава безусловно уважение към детската личност.

Достатъчно разумни ли са децата, че да философстват?

На децата не им предстои да станат разумни, да започнат да мислят. Напротив, тяхната разумност е същата тази разумност, която е и на порасналите хора. За тях също има важни теми и трудни въпроси. Философстването като съвместно осмисляне, като всеобщо изследване, е дейност, в която децата могат да се включват така, както и възрастните. В заниманията децата застават в позицията на философи, но не в академичен смисъл, нито в ироничния смисъл на онези, които никога не се съгласяват с чуждото мнение. А като личности, които са любопитни, учудват се на неразбираемото, задават въпроси, изследват наличното и създават новото заедно с другите хора. Философията с деца предлага гъвкаво и съобразено с особеностите на всяко дете обучение.

Как конкретно се постига това? Как протичат заниманията по философия? Какво правят там децата?

Те извършват естествени и привични действия – играят, говорят, пеят, рисуват, моделират и т.н. Важното обаче са не толкова самите действия, колкото съвместното им обсъждане и осмисляне. Водещите занятието използват тази среда за изграждане на една малка и работеща изследователска общност. Там децата се превръщат в откриватели, включват се в свободно мислене. Философията с деца подготвя децата за началото на училищния живот.

Изобретяване на тема

Тук ще разкажем как протича една сесия по философия в детската градина: какви са основните моменти за всяка сесия, каква е ролята на обучителя иза какво се грижи  тя/той; за развитието на какви умения помага участието в сесиите.

Часът започва с процедура по изобретяване на тема – във всяко занимание едно от децата в групата предлага тема за обсъждане. Например:

Ели: „Чудя се за черното!“

От една страна, тук се работи индивидуално с оглед на развиване на комуникативни умения – от предлагащият темата се очаква да обоснове предложението си – децата разясняват, прилагат личен опит, аргументират се, преформулират изказванията си. Например:

Ели: „Интересно ми е дали черното е цвят. Според мен е цвят. Ето, блузката ми е черна. И на Йони също. Те цветни ли са? За кои неща казваме, че са цветни?“

Обучителят подкрепя детето в осъществяването на тези действия, но не ги извършва вместо него. Помощта се състои например в питания от типа:

Какво те учудва, като си мислиш за черното? А бялото дали също е цвят? Кои неща са цветни според теб? Само за черното ли искаш да помислим, или изобщо за цветното? Като казваш това и това, дали ни предлагаш темата днес да бъде какво е цветно и какво не е?

От друга страна, когато самите деца изработват темите, включването им в учебно-изследователската общност се основава на техния собствен интерес. Стремежът е да уловим началата на учудването в питания като каква е разликата между истинското и вълшебното, познатото и непознатото, или какво е ученето, какво значи нещо да е бързо, полезно, да е „мое“ и изобщо да принадлежи на някого. Всъщност тези начала се превръщат в темите на заниманията по философия.

Дискусия и изразяване на смисъл

Ако темата на занятието указва общата посока на мислене, същинското философстване заедно се разгръща в последващата дискусия. Участието на децата в учебно-изследователската общност по философия им осигурява време и място, в които те свободно участват в изработване и размяна на смисъл. Освен чрез вербализиране, те имат възможност да изразят мислите си и с други действия – рисуване, моделиране, и изобщо действия, чрез които се чувстват комфортно да споделят определен смисъл.

Децата не само споделят своето разбиране по темата, те се учат да обосновават мнението си, да проявяват стремеж към разбиране на чуждата позиция. Тук всеки пита и отговаря, съгласява се с другия или не, всеки прави темата смислена за себе си и по-обмислена за останалите. Ето част от дискусията по темата за цветното и безцветното, както я изследваха няколко деца от трета група:

Карина: Ако имаш бял лист хартия, не можеш да рисуваш на него с бяло, защото нищо няма да се вижда. Ще е безвцветно.
Дара: Трябва ти червен, или зелен лист и тогава можеш да рисуваш и с бяло, и ще се вижда какво е нарисувано.
Йони: Моят костюм за Хелоуин е червен, и е цветен.
Ели: А моят е бял. Но също има цвят, не е безцветен.
Учителят: А прозорецът цветен ли е?
Марк, Коко, Дара: Бял е!
Учителят: Ами тази дъска, тя бяла ли е (посочва бялата дъска)? Нейният цвят същия ли е като на прозореца?
Децата дружно отговарят, че не е.
Стефан: Прозорецът е прозрачен, през него се вижда всичко. Той си няма цвят.
…
Учителят: А ако е тъмно? Ще виждате ли нещата и техните цветове?
Коко: Аз виждам, когато е тъмно!
Карина, Йони, Дара, Ели: И аз!
(Учителят моли децата да си затворят очите за малко)
Учителят: Докато бяхте със затворени очи, виждахте ли нещо, нещо цветно?
Коко: Не, беше тъмно.
Дара: Аз виждах – делфини и едни цветя!
Коко: Но делфините не са тук, те живеят в морето!
Йони: И аз виждах, но не делфини, а други неща.
Учителят: Имаха ли цветове тези неща?
Йони: Да, каквито аз си реша…
Учителят: А ако си с отворени очи, можеш ли да решаваш какви да са цветовете на нещата наоколо?
Ели: Не, не можеш, те са си там…

Очаквани постижения

Децата придобиват и развиват изследователски, критически и творчески умения (за наблюдение, описание, сравнение, за свързване и разграничаване на контексти, за проблематизиране, за използване и изработване на критерии). Ученето става през правенето, като обучителят се грижи за овладяването, поддържането и рационализирането на процедурите, които всъщност всеки един от нас следва, когато се включва в междуличностни отношения, насочени към изследване и осмисляне на проблем, ситуация или изобщо на реалност, за която искаме да получим определен смисъл. С овладяването на такива процедури в заниманията по философия се работи и върху подготовката на децата за училищния живот.

Така часовете по „Философия с деца“ са обучение в мислене, което е самостоятелно и саморефлективно, и в същото време е отворено към общуване с промисленото от другите. Участието в учебно-изследователската общност повишава увереността и самочувствието в поведението на всяко дете, както и проявата на по-ясно изразена толерантност и уважение спрямо различието и другостта. По философия се учим как да мислим самостоятелно, но и как да мислим заедно.